Посланици на българското вино

Андрей и Мими Андрееви

Пътешествия, фотография и българско вино

Пътуването винаги е по-интересно от пристигането. И съвсем не се измерва в километри и брой посетени държави, а в преживени моменти, емоции, вкусове, аромати, срещи и разговори. А за нас и с още нещо важно – споделянето на нашите моменти с всички останали.

Семейният ни блог за пътувания и фотография www.andrey-andreev.com бе започнат като съвсем личен и по-скоро фотографски проект, но някак си се превърна в семеен блог за пътувания и фотография, после и за храна, а накрая и за вино. А в последно време все повече за вино. А нас от време на време започват да ни наричат „посланици на българското вино“, което звучи наистина много клиширано, но може пък да е вярно.

Истината е, че съвсем лично и откровено много се радваме на българските вина, винари и винарни. Обожаваме да ги откриваме и преоткриваме, да им ходим на гости, да прекарваме дълги часове в разговори на по чаша вино, загледани от терасата в стотиците декари лозя пред нас или пък към бумтящата камина, която топли телата и душите. А после да си опитваме останалите им вина и вкъщи или с приятели, да пишем за тях, да си измисляме с каква храна да ги комбинираме, да спорим по най-аматьорския начин дали усещаме чушка или картофи в аромата. Да се радваме на всеки един различен момент и всяка една чаша. Или пък да не се радваме, защото отношенията с виното са емоция и просто няма как да обичаш всекиго. А понякога се вълнуваме дори да откриваме „тапите“ от първата глътка и се чувстваме много горди от това. Защото преди време, когато имахме още по-малък опит с виното и не знаехме що е то „тапа“, бързо окачествявахме някои бутилки, цели серии и брандове, като лоши. Сега си знаем, че дефекти се получават понякога, но не позволяваме да ни развалят настроението и любовните отношения с виното.

.
Любимо занимание ни е да пътуваме с виното и чрез виното. При всяка възможност да посетим мястото, където то се прави. Не, че си ги броим и не, че сме си поставили някаква цел, но имаме желание да посетим всяка една винарна в България, да се запознаем със собствениците, с тяхната философия за виното и с хората, които лично горят в правенето на вино. Да прекараме дълги часове в смислени и безсмислени разговори, както във винарните, които досега сме посетили. Да откриваме нови и нови, но и да се връщаме на вече посетените места и да преживяваме отново емоциите с хората, с които след една такава среща, вече няма как да сме само познати. Или пък, когато сме затворени у дома със седмици наред, да си отваряме бутилка след бутилка от различни вина и винарни и да си припомняме, или пък да проучваме, откъде идва това вино, защо е такова. Да пътуваме чрез виното, когато не можем да пътуваме физически.

.
Когато само при мисълта за вино те заливат всички изписани дотук емоции, съвсем естествено е желанието за споделяне с околния свят. Правим го както можем, но най-вече чрез блога си. Който пък е нещо, с което показваме вътрешните си емоции навън, но и нещо, което само по себе си ни създава много нови емоции, малки и големи радости.

Така че, може би наистина сме посланици на българското вино или нещо подобно. Следете последните новини от посолството тук: https://bit.ly/2NgrHXZ