Южен Сакар

Сакар е най-ниската планина в България и е  обозначена на картата, като купообразна гранична планина в Югоизточна България. Намира се в близост до реките Марица, Тунджа, Соколица и Сазлийка и е известна с изобилната си и разнообразна флора и фауна. Естествената растителност в Сакар е представена от топлолюбиви широколистни видове – полски бряст, нискорасъл дъб, габър и др.. Разпространени са и редица средиземноморски видове – жасмин, пирен и др. Представители на животинския свят са предимно яребици, пъдпъдъци, фазани, благороден елен. В Сакар се намират 7 от 12-те известни в България гнездилища на застрашения в световен мащаб царски орел.Освен с прекрасната си природа, региона е притегателен и със своята особена загадъчност. Една от древните цивилизации в света – тази на траките е оставила тук ярки следи за себе си чрез множество култови светилища, гробници и долмени.  В непосредствена близост са останките от древната крепост „Кастра Рубра”, която се е издигала на това място преди 15 века и от там е минавал древния път Виа Диагоналис, свързвал Европа с Ориента.

.
Край село Мезек например, което е само на 1 км. от гръцката граница, се намира една от най-големите и представителни тракийски царски гробници по нашите земи. Състои се от коридор, две камери с правоъгълна форма и кръгло гробно помещение с купол. Общата ѝ дължина е близо 30 метра, като само коридорът, наричан дромос, е дълъг повече от 20 метра. Смята се, че ценната находка е на повече от 2400 години, като в нея са открити следи от шест погребения и многобройн златни, бронзови, керамични и др. предмети, които към днешна дата се намират в Хасково и София.
Друга не по-малко значителна забележителност е тракийската гробница Шейновец, намираща се под едноименния връх в района на община Любимец.Климатът в региона е континентално-средиземноморски. Зимите са меки – абсолютните температури не падат под 0-5 °C. Пролетта е топла, настъпва рано и е последвана от горещо и сухо лято. Общият сбор градуси за вегетационния период е относително висок – 4000 – 4200 °C. Честотата на пролетните валежи е средно 5%,  като продължителността на периода без валежи в региона е средно 210-240 дни. Средните дневни температури за най-горещите месеци са 24-26 °C, а средната стойност на минималните температури за година не пада под 16-18°C. Средният абсолютен минимум е между 10 и 15 °C и зимните застудявания обикновено не продължават повече от седмица. Почвите в региона са кафяви до кафяви-горски, с ниско до средно съдържание на скала. Репродуктивният слой на почвите е дълбок и с високо съдържание на азот – топъл, влагозадържащ и добре аериран.

.
Южен Сакар е най-вече известен с традиционните сортове червени вина – Сира, Каберне Совиньон, Мерло, Каберне Фран, но от няколко години някои изби в района доста успешно винифицират от собствени насаждения  вина от недотам  известни за България червени сортове – Марсалан, Малбек, Пети Вердо.   Доста добри резултати дава и винифицирането на  засадените преди няколко години масиви бели сортове – типичните френски сортове от поречието на Рона Русан, Марсан и Вионие, както и отглеждането и винифицирането на българските сортове Тамянка и Памид най-вече от екипа на Вила Басарея.
Между Харманли и Тополовград се намира и така наречения Коларовски лозов масив. Създаден през 70-те години от австрийския проф. Мозер, който след дълги проучвания е избрал мястото като най-подходящото място в България за отглеждане на сорта Мерло, като през 1977 година е започнало засаждането на масива в селото и до 1980 година големината му е надхвърляла повече от 7000 декара. Това са били лозовите масиви, от които в продължение на близо 20 години почти всички “Винпром”-и в страната са изкупували и винифицирали Мерло именно оттам.
Въпреки, че по-голямата част от земята, върху която е създаден масивът, е върната на предишните си собственици, голяма част от него е запазен и до ден днешен. Повечето от избите в района използват именно това грозде, от което се получава най-доброто мерло в България, поради добре познатия факт, че старите лозя дават по-плътни, по-естрактивни и по-структурирани вина.Такива са Малката звезда, Вила Басарея и др.

Интересен факт за района, е че дълги години това е било гранична зона и липсва каквато и да е промишленост, замърсяваща околната среда, което създава отлични условия за отглеждане на изключително качествено грозде и създаване на така модерните напоследък органични вина. Всичко това кара енолози да смятат, че именно този регион може да получи световно  признание и да се превърне в емблема за българското винопроизводство.